Как празнуваме Бъдни вечер и Коледа в моето семейство

Много мислих с каква публикация да стартирам коледният блог. Спрях се на темата"Как празнуваме Бъдни вечер и Коледа в моето семейство ", всеки народ има свои традиции за Коледа които са различни от нашите. Коледа е дългоочакван празник, отбелязван от милиарди хора по света. В нашето съзнание ние свързваме тази свят ден с купища подаръци, отрупани маси с коледни специалитети, весели коледни песнички. За католиците и протестантите Коледа е най-големият църковен празник, за православните християни е вторият най-голям такъв след Великден. В България Коледа се отбелязва на 25 декември от 1968 г насам. Дотогава Коледа се е чествал на 7-ми януари, както и до момента се празнува от православните народи на Русия и Сърбия.Този празник е продължение на Бъдни вечер – последният ден от коледните пости.

Неизменен ритуал в миналото е било коледуването, което все още се практикува в някои райони на страната. Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Подготовката започва на 20 декември. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. На Бъдни вечер трапезата задължително е от постни ястия. Най-важна е питата. Колкото повече ястия има на нея, толкова по-богата ще е настъпващата година. Броят им трябва да е нечетен. Най-възрастият мъж запалва огън, в който се поставя бъдник – специално отсечено крушово или дъбово дърво, което трябва да гори цяла нощ. Ако огънят гори буйно, годината ще бъде плодородна и богата. Преди семейството да започне да вечеря, къщата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове и сили. Бъдни вечер се празнува традиционно вкъщи в семейна атмосфера, на Коледа вече се консумира месо за първи път.

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Като всяка година, така и тази моето семейство празнува у дома. Още от сутринта ние започнахме да се приготвяме. Всеки помагаше с каквото може. Един месеше пита, друг палеше огъня, трети подреждаше празничната трапеза.На масата по принцип трябва да има 7, 9 или 12 ястия-постни.Ние приготвихме боб чорба , пита , зелеви и лозови сърми с боб, пържени чушки, бобени кюфтенца , тиквеник. Имаше още плодове, ошаф, орехи, люти чушки,  мед, жито. Преди да започне вечерята ние прекадихме с тамян масата и цялата къща, за прогонване на злините и наричахме новата година да донесе здраве, радост и благодат в семейството.
По обичай най-старата жена в къщата- прекадява и разчупва  питата и остава първото парче за Богородица. В питата винаги трябва да има паричка. В полунощ на Бъдни вечер срещу Коледа започва и обичаят Коледуване - зимният обичай за плодородие, здраве и късмет.

В Коледуването участват млади мъже - скоро оженени, сгодени или ергени. Наричат се коледари, като в различните части на страната думата може да звучи и като коладници, коледаре, коледници.Домакините обикновено даряват коледарите с кравай, пари, вино, а самият обичай завършва с угощение, на което се събират всички коледарски групи. Продуктите, които останат след него, се даряват на бедните, а парите - на читалището, училището и църквата.На Коледа, след църковната служба, всички се събират на хоро, което според вярванията, символизира дълголетието. Вечерята на 25 декември е много по-богата от тази на Бъдни вече, защото вече е позволено да се яде и месо.